Diving BG - българските водолазни училища

Абонирай се онлайн

Новини

17.01.2010
Любо Дилов за неговите живот и дело под вода

Любо Дилов за неговите живот и дело под вода
/Материал от 24 часа на Георги Милков и Любен Дилов/
След едно отваряне на профила на Любен Дилов във Facebook и бързо разглеждане на приложените там снимки се убедих за пореден път, че световната социална мрежа ни дава прекрасна възможност да погледнем от съвсем нов ъгъл на някого, когото до този момент сме смятали за добре познат.
Оказва се, че през последната година известният писател, политик и общественик успешно е избягал от повърхността на нещата и се е хвърлил в едни дълбоки води. В прекия и в преносния смисъл. И той съвсем не е единственото известо име, което бихте срещнали, ако случайно и вие решите да се потопите. Напоследък гмуркането като спорт и удоволствие, или така нареченият дайвинг става все по-популярно хоби у нас. Като съвсем не е нужно да си с физическите параметри на прясно завършил военноморското училище в Севастопол, за да си добър в това поприще. Пример - Ути Бъчваров.

В. "24 часа" поиска от Любо Дилов да разкаже историята на своя подводен опит, защо се е запалил по идеята, как се чувства под вода, какво интересно намира там и кои са хората и местата, които го вдъхновяват за този вълнуващ живот в друго измерение, изпълнен с много настроение и мехурчета.

РАННИ ГОДИНИ

По водолазенето се запалих още преди повече от 25 г. Макар че думата "лазене" се отнася за други времена - времената на оловните обувки и неопрените, направени от два дамски чорапогащника с вестник и вата между тях. Сега е редно да се нарече подводно реене, летене, нирвана... Когато карах курсовете към ОСО (Организация за съдействие на отбраната) през 1981-82 г., основният инструктор - изключително симпатичен мъж, дръпна настрана по-дългите от нас и каза: "Момчета - по-нисичките имат някаква надежда да ги вземат танкисти в армията, но дългучите просто нямате шанс. Оттук документите ви отиват във военното окръжие и 3 години - "Ой ти, Черно море, защо тъй ревеш." Казармата във флота ви е вързана в кърпа. Така че, ако не го искате - не се явявайте на последния изпит." По тази причина съм и недоучил водолаз от времената на соца.

УЧИТЕЛКО ЛЮБИМА

През миналото лято с цялото нахалство на публичноизвестна личност настоях да ми се връчат неопрен, плавници и бутилка, за да се гмурна отново. И установих, че нещата не просто са се променили за 25 г. Нямат нищо общо - и като оборудване, и като принципи на плуване под водата. Така започнах отначало - от басейна, от първите уроци при великолепната Ина от "Дайвинг БГ". Същата, дето в миналия сезон на "Сървайвър" рано-рано я изгониха - щото хем хубава, хем умна, хем страхотен спортист. Тя е учителка и на куп други известни личности - Владо Карамазов, Алекс Раева, Евтим Милошев...

Но истинската света троица на техническото гмуркане, от които искам да се уча, са Росен Желязков, Владо Явашев и Мишо Заимов. Невероятно съчетание от перфекционизъм, артистизъм, философски и исторически поглед върху и под водата и нетипично за тези географски ширини безкористноотношение към всеки новак в това предизвикателно и не евтино начинание.

За тях и тяхната фирма BSTD - Black see technical diving, мога да разказвам много, но си заслужава цяла книга - и за гмурканията им до съветските подводници от Втората световна война, за рекорда на Росен по дърбочинно спускане в Черно море, за потапянето на първия wreck край Св. Иван в Созопол и изобщо за тях.

ФИЛОСОФСКИ ПРЕГЛЕД

Според Мишо Заимов човечеството изпитва атавистичен страх от дълбините. В сравнение с изследванията на въздушното пространство и Космоса подводните проучвания са назад със стотици години и милиарди долари като отделяни национални инвестиции. Хората не сме слезли още и на половината от средната дълбочина на световния океан. А отдолу има всичко - невероятен живот, културни и исторически артефакти, безчет полезни изкопаеми, нови енергоизточници. Вероятно хората смятат, че пътят надолу е път към Ада, а пътят нагоре - към Рая. А всъщност ние сме произлезли от водата и това започваш да го усещаш от първото си спускане. Не само като спомен на кръвта за околоутробните води, в които прекарваме първите месеци на живота си. Когато се отпуснеш напълно и започнеш да се сливаш с околната среда, под водата усещаш именно мита за Рая - бил си прогонен от едно вълшебно място, избрал си познанието и страданието пред хармонията и сливането с всичко около теб.

ГМУРКАНЕТО - ВРАГ НА РЕВМАТИЗМА

Какво е да се гмуркаш - на първо място панацея за всякакви душевни и физически болежки. Само алцхаймерът е по-ефективен начин за забравяне на безсмислето на ежедневните ни тревоги и болежки от подводното гмуркане. Притеснения от душевно естество, ревматизми, синузити, всякакви неразположения изчезват при редовно гмуркане, а необходимостта да правиш всичко много бавно, много спокойно, в хармония с околния свят е най-яката антистресова терапия, която можеш да си представиш. Основен принцип при подводните гмуркания е, че нищоне правиш достатъчно бавно и спокойно. Може още по-бавно и още по-спокойно. Водолазът не бърза за никъде - просто се научаваш да се рееш, да се сливаш с околния свят и тогава той самият идва при теб. Когато се стрелкаш насам-натам, не само свършваш бързо въздуха си, но и плашиш рибите, не успяваш да видиш много неща. Първото, което трябва да се научиш под вода, е да си спокоен, да не тревожиш подводния свят, да го оставиш да ти се разкрие с цялата му красота.

Това важи навсякъде, но особено в Черно море, което наистина е черно - страшно, променливо, с ниска видимост и много хитър и тайнствен подводен свят, който трудно те допуска до себе си. Но дори когато плуваш в "аквариуми" като Червено море, Малдивите или Палау - приницпът е същият. Остави света да дойде при теб и той ще дойде. От най-дребното раче до най-голямата манта или акула.

КЪДЕ И КАК ГО ПРАВЯ

На първо място - Черно море. То е част от орисията българска - вече споменах, че е много трудно. Научиш ли се тук - навсякъде по света в другите морета си бог. Черно море е с ниска видимост - нормалната е 8-12 метра срещу 25-30 за Средиземно и 50-60 за Червено море например. Има термоклинове - случвало ми се е на 26-ия метър температурата да е 24 градуса, а на 27 - 8. За сравнение - Червено море през декември и на 5 метра, и на 55 - все е 24 градуса. От друга страна - ниската соленост и по-слабото кислородно съдържание на Черно море запазват по-добре артефактите - кораби, керамика, сечива от миналото. Изключително богато е на подводна археология - но нищо не трябва да се пипа.

Гмуркал съм се и в Гърция, на Малдивите, Малта, Шарм-ел-шейх и Дахаб. Най-красиво като пещери и релеф беше в Малта, най-богато на подводен живот - на Малдивите, най-красиво изобщо под водата - Червено море.

Очарован съм от Дахаб - това дори не е град. Две-три улички насред пустинята на брега на морето. Това е територия на бедуините - горди и малко диви хора, нямащи нищо общо с египтяните. В Дахаб има десетки и стотици водолази от цял свят, които живеят като в сън. Нещо като филма "Плажът" - гмуркат се по три-четири пъти на ден, вечер се търкалят по импровизираните кафенета и пушат бедуинския хашиш. Почти не се хранят, не пазаруват, напълно хипнотизирани от мястото и подводния свят. Така, докато им свършат парите.

Там се намира и една от световните подводни забележителности - Блу хол - кратерно образувание на дъното, вероятно от метеорит - пропаст, която се спуска до 120-130 метра от вътрешната страна на рифа и близо на 700 от външната. Нечовешко място, за което мога много дълго да разказвам.

Ако някой иска да отслабва, не му трябва дебелариум - отиваш в Дахаб. Пустинният вятър е в състояние през декември за 30 минути да изсуши напълно 6-милиметров неопрен. За сравнение - за два-три часа такъв съхне през август на Черно море при 37 градуса температура. Аз свалих около 6 килограма само от вятъра за пет дни на Червено море.

КОИ СМЕ НИЕ

Компанията ни е много весела, има ужасно причудливи хора - и неизвестни, и публични личности, всички напълно заразени от магията на гмуркането. Мога да отбележа Росен Желязков, Ина, Наси и Камен Атов, Стефан и Теди Духовникови, Росен Карадимов, който от харпундижя се запали и по DIR-гмуркането, Владо Карамазов, Евтим Милошев, Алекс Раева, Владо Каролев, който е вероятно най-веселият водолаз на света. Може да се напише цял роман за приключенията му под водата и над нея, защото няма начин да се гмурнеш с Владо и да не изпаднеш в сериозни приключения. А да се гмуркаш с Мишо Заимов, е удоволствие, което препоръчвам на всеки! За жалост то се отдава най-вече на красавици, които Мишо разхожда със скутера си под водата.

Сред останалите - понеже не са публични личности, не споменавам имената им - има изключителни характери, професии, темпераменти. Подводното сафари - да си десет, петнайсет дни с такива хора и да се гмуркате, е нещо, което не може да се сравни с никакъв друг спорт. Нито с лова, нито със зимните експедиции, кайтове, сърфове или каквото и да било друго. Всички те имат своята магия, но да си под водата с хора, които изцяло зависят от теб и ти от тях - това е преживяване, което изгражда уникални връзки между личностите.

ТЕХНИКИ И ЧАЛЪМИ

Аз самият се уча да се гмуркам по системата DIR. Няма да навлизам в подробности - малко по-различна е от разпространените по отношение на екипировката и някои принципи. Най-важният - стандартизация и унификация. Всеки дир-водолаз знае точно какво на кое място се намира в екипировката на всеки друг дир-водолаз. Според много почитатели на системата това е най-оптималната, най-минималистичната, ефективна и сигурна система за гмуркане. Много подходяща за проникване в кораби и подводни пещери. Не носиш нищо излишно, нищо не стърчи, плуваш със специални плавници - доста по-трудно е, но - ако плуваш правилно - няма да вдигнеш мътилка, да докосваш стените или дъното, което може да е много опасно - да те дезориентира, или пък да повреди красив риф или стената на подводна пещера.

БЪДЕЩИ ТВОРЧЕСКИ ПЛАНОВЕ

Имам една мечта - да направим туризъм - подводен, с историческо-археологическа насоченост за чужденци. Ето как: на определени места - около Созопол, Несебър, Каварна се правят археологически резервати. Потапят се направени нарочно керамични копия на амфори, издялкани каменни котви, реплики на монети и т.н. Оставят се малко - за година-две - ще станат направо неразпознаваеми от оригиналните. После се водят - условно - баби германки. Три дена курс по подводна археология - история на местата по Черно море, принципи на гмуркане и изваждане, на маркиране, на изчисляване с какъв балон какво можеш да вдигнеш, основни понятия по консервация и реставрация. След това гмуркаме бабите - каквото си извадят, описва им се, плащат го на местния музей, вземат една бележка и си го носят вкъщи. И те щастливи, и пари за музеите ще има. Ама трябва малко да се променятедин-два закона за тази работа - може да стане световен бизнес!

От друга страна, няма по-добър тимбилдинг от три-четиридневен курс за водолази. Препоръчвам го на всяка фирма, която може даси го позволи. Отделете малко повече пари - около 500 лв. на човек, и направете такива курсове на персонала си. Ще видите след това, че ефектът в работата им ще се усети веднага. Горещо го препоръчвам на всички! Ако се свържат с мен, мога да помогна с организацията и правилните хора, които да им го направят. Много съм го мислил. Без майтап!

Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=343981