Diving BG - българските водолазни училища

Абонирай се онлайн

Полезна информация

МОРСКА БИОЛОГИЯ

Откриха прародител на кита

Откриха прародител на кита

 

Американски палеонтолози откриха костите на най-ранния прародител на съвременния кит: малко животно, прилично на сърна, което бродело из лагуните и пасяло местната растителност!

Историческото откритие е отдавна липсващото звено от пътешествието милиони години назад, по време на което древните сухоземни млекопитаещи са еволюирали в днешните гигантски морски бозайници. Сред тях са китовете и делфините.

Отдавна е известно, че китовете са млекопитаещи, чиито древни предци са ходели по сушата. Едва през последните 15 години обаче бяха открити фосили, които започнаха да хвърлят светлина върху драматичната еволюционна история на животните. Новооткритото създание, което бе наречено индохий, е първият прародител на кита, живял на сушата.

Екип, ръководен от Ханс Тевисен от колежа по медицина на Североизточния университет в Охайо, САЩ, реконструира почти цялостен скелет на животното, което по размер прилича на домашна котка и е живяло преди 48 милиона години.

Анализът на костите разкрил, че те имат дебело и здраво външно покритие – характеристика, която се среща сред съвременните земноводни бозайници като хипопотамите. Химическите тестове на зъбите показали, че те приличат на зъбите на водните животни, което говори, че индохиите са прекарвали голяма част от времето си във водата.

Еволюционната пътека на кита е една от най-необичайните на света. За по-малко от 10 млн. години предците му са се трансформирали напълно от четирикраки сухоземни до гигантски морски бозайници.

 

Китове с крака

Първите китове, познати като Pakicetidae, се появили преди около 50 млн. години и приличали на сухоземни, а не на морски животни. Те еволюирали в огромни и силни китове, населяващи крайбрежните води, наречени Ambulocetidae. Имали големи крака и мощни опашки. По-късно загубили задните си крайници и окосмяването и развили гигантски опашни хриле и перки.

Новите фосили били открити сред каменни отломъци, които били събрани преди повече от 30 години от терен в Кашмир от индийския геолог А Ранга Рао. С цената на много усилия той успял да извади от камъка няколко зъба и костици от челюст, но след смъртта му преди няколко години повечето от скалите останали неразбити. Професор Тевисен започнал работа върху тях, след като вдовицата на Ранга Рао му ги подарила.

Тевисен осъзнал, че индохият е “липсващото звено” в еволюционната история на кита, когато техникът, с когото работил, случайно счупил един от откритите черепи. Фрактурата разкрила необичайната костна структура около ухото на животното.

“Когато видях това, си казах: “Боже мой. При повечето бозайници тази кост е малка и има формата на купичка. При китовете обаче формата на ушната кост е уникална. Костта на индохия бе същата. Вътрешността на тази кост е много дебела, а външната й част е много тънка. Разликата е огромна – никой друг бозайник няма такава кост”, заяви Тевисен.

Когато екипът проучил скелета по-внимателно, били открити и прилики между предните зъби на индохия и тези на китовете. Проучването бе публикувано в сп. “Нейчър”.

Откритието анулира старото схващане, че прадедите на китовете вече са били месоядни, преди да напуснат сушата и да заживеят под вълните. Индохият е бил тревопасен, което предполага, че най-старите предци на кита са адаптирали диетата си и са станали месоядни чак след като са заживели във водата.

 

Баланс и ориентация

Еволюцията на кита вероятно започнала, когато създания като индохиите се адаптирали все по-добре към водната среда, за да се спасят от сухоземните хищници. Тежките кости на животното го правели бавно на сушата, но във водата му помагали да се задържи близо до дъното, където можело да си търси храна и да се крие.

Антропологът от лондонския Юнивърсити колидж Фред Спур заяви, че значението на откритието може да се сравни само с това на археоптерикса – първите фосили, които показаха как динозаврите са еволюирали в птици.

Екипът на Тевисен ще проучи по-подробно индохия, за да научи повече за диетата и начина му на живот. Една от ключовите промени в животното, когато то се преместило да живее под водата, била свързана с усещането му за баланс и ориентация. При сухоземните бозайници те се управляват от вестибуларния апарат, който се намира във вътрешното ухо. Китовете обаче трябвало да се адаптират към необходимостта да се движат в три измерения. Така те развили по-сложен апарат за ориентация.

“Този фосил поставя последния и най-важен щрих в картината на еволюцията на китовете. Предстои обаче да проучим останалите еволюционни адаптации”, резюмира Тевисен.